Учени работят по проекта на DEVIN и Българска фондация Биоразнообразие“, за да

Учени работят по плана на DEVIN и Българска фондация „ Биоразнообразие “, с цел да запазят равновесието в региона

 

 

Торфищата са антични въглеродни депа, които оферират леговище на мигриращи птици, рядка флора, фауна и неповторимо биоразнообразие. Те са извънредно скъпи за поддържането на редки типове растителност. Едно от най-интересните у нас е торфеният остров в Големия мочур – най-голямото от Чаирските езера в Родопите над с. Триград.



България обаче напълно не е богата на торфища. Ето за какво от DEVIN и  Българска   фондация   „ Биоразнообразие “ започнаха обилни стъпки за опазването на Чаирските езера посредством тригодишен план под мотото „ Капсули биоразнообразие в Родопите “. Заедно през последната година събраха екип от учени и започнаха да изследват местообитанието. Еколозите Спас Узунов, Румяна Иванова и бриологът доцент доктор Райна Начева разказват за първите стъпки, подхванати през миналата година, за опазването на месността.

 

Какво сме свършили досега?

Първата ни задача при започване на работата на терен беше да проверим състонието на езерата. Макар да е предпазена околност, за торфищата на Чаирските езера се знае малко. Трябваше да научим и по какъв начин последните десетилетия с измененията в климата са се отразили на езерата. Важно бе също да потърсим дали и какъв резултат са оказали визитите на туристи в местността, развъждането на селскостопански животни и други фактори.



Започнахме с облитането на Големия мочур с дрон, с който да изготвим ортофото изображение. То ни беше потребно за две неща – да изготвим карта с растителността, а по-късно да съпоставим новото ортофото изображение с по-стари. Така имахме опцията да проследим с каква скорост са се случвали измененията. За страдание обществено наличните ортофото изображения от минали години не са с изключително висока резолюция, само че въпреки всичко успяхме да добием визия. Например за последните 15 години територията, завзета от папур и сива върба в покрайнините на Големия мочур, сензитивно се е нараснала.  

 

След това се захванахме да събираме  данни за равнището на водата  в езерото, както и за качеството и разтворените субстанции в нея. Защо това е значимо споделя  доц. доктор Начева  от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките:

 

„ Както към този момент споделих, заплахата за торфището при сериозна смяна във водното равнище е огромна. Но също така Чаирските езера са свлачищни. През последните години климатичните промени носят по едно и също време по-дълги интервали на засушаване и прекомерно изобилни дъждове, при които голямо количество дъжд се изсипва за къс интервал от време. Това може да засилва свлачища в региона на Чаирите, което като се изключи че ще е пагубно за торфището, може да бъде доста рисково и за локалните хора, а и за тези, които живеят надолу по течението на Чаирска и Триградска река. “

 

„ От друга страна, в региона се отглеждат няколко стада с говеда и биволи, има и жилищни постройки, измежду които и хижа „ Чаирски езера “. Важно беше да стартираме мониторинг на веществата във водата, с цел да установим има ли притеснителни фактори, които могат да повлияят неподходящо на езерата и торфените острови “, прибавя Спас Узунов  от Българска фондация Биоразнообразие. „ Изследваме съществени физико-химични индикатори – рН, електропроводимост, соленост, температура на водата, централизация на азотни и фосфорни съединения. Взехме проби в 7 пункта, като ще продължим измерването и през последващи години, с цел да придобием цялостна картина за процесите, които протичат във водите, за тяхното качество и дали то се разграничава от стандартите за положително положение за сходен вид водоеми. Най-бързо, още на терен, получаваме информация от проучването на електропроводимостта на водата. Така да вземем за пример установихме източник на натоварване в Големия мочур, за който ще предложим механически решения, които да отстраняват замърсяването. “

 

Премахване на растителност

Установихме, че както и в териториите в Северна Европа, богати на торфища, по този начин и у нас климатичните промени водят до завладяването на торфища от бял бор. Затова организирахме опръстеняване на част от най-големите дървета, както и изскубване на част от младите семеначета. „ Опръстеняването е щадящ, неинвазивен способ, употребен необятно в лесовъдството, когато желаеме обещано дърво да отмре “, споделя Румяна Иванова  от Българска фондация Биоразнообразие. „ Прекъсвайки кората и пласта под нея – камбия, ние стопираме опцията на дървото за транспорт на хранителни субстанции от корените към короната, а и назад. Това води до бавното му изсъхване. Би следвало още през лятото на 2025-а да забележим признаци на отмиране на опръстенените дървета. След като умрат, те ще останат изправени известно време, а по-късно ще се наклонят и торфените мъхове ще ги завладяват. “

 

Освен опръстеняването на бял бор върху торфения остров, през 2024-та направихме и пилотно разчистване на папур от Големия мочур. Засега успяхме да освободим доста дребна част, която ще следим, с цел да забележим дали методът ни ще се окаже сполучлив в дълготраен проект.

 

Защо „ Чаирските езера “

Историята на торфения остров в Големия мочур е доста вълнуваща. До средата на предишния век той е представлявал торфище, обградено от ливади. През 50-те и 60-те години на XX в. обаче ливадите били изкопани, наводнени и превърнати в рибарници. Така край хилядолетните торфища били основани открити водни площи и те се трансформирали в острови.

 

Промяната в околната среда е оказала въздействие върху торфището. Днес това се добавя от обрастването на откритата водна повърхност с върби и папур. Плаваемостта е основна причина за дълготрайното битие на торфеният остров. На места той към този момент е сраснал с брега, което е рисково, в случай че водното равнище фрапантно намалее. Тогава тази част от острова ще се осуши доста бързо и към този момент няма да е торфище.

 



„ Всъщност торфищата са доста нежни и уязвими екосистеми “, споделя доктор Райна Начева . Тя прибавя, че „ огромни промени във водното равнище могат да унищожат торфищата, само че това може да се случи и в случай че се увеличи количеството хранителни субстанции – най-често поради заустване на непречистени битови води, потребление на торове и паша, както и вследствие на отсрочване на атмосферни замърсявания. При трайно обогатяване на територията с хранителни субстанции се развиват растения, които вършат средата несъответствуваща за торфените мъхове. Друга опасност са белите борове, които порастват върху торфения остров и могат да го осушат. “

 

Румяна Иванова  допълва, че  „ при сегашния климат, в случай че оставим нещата на естествения им ход, то след стотина години на мястото на езерата евентуално няма да има дори торфище, а влажна морава и иглолистна гора. Това, към което ние се стремим, е да реализираме динамично равновесие на трите вида местообитания – езеро, торфище и мочурна гора. Тоест да имаме водни огледала, които да радват посетителите, да запазим торфищата, които складират въглерод и обезпечават среда за развиване на редки и скъпи типове, да съхраним и мочурната гора, която да пази местообитанията и да оказва помощ в битката със засушавания и наводнения. “

 

За плана

„ Капсули биоразнообразие в Родопите “ е тригодишен план, чиято цел е опазването на Чаирските езера. Той е основан по самодейност на DEVIN, а съществени сътрудници са Българската   фондация   „ Биоразнообразие “,   Институтът   по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките,
Министерството на околната среда и горите, Регионална ревизия по околната
среда и водите – Смолян и Държавно горско стопанство – гр. Девин.

По плана се предприемат   спешни   мерки   за   опазване   на   торфищата:   почистват   се   битови отпадъци; създава се хидроложки план за поддържането им; извлича се биомаса за тестване и други

Тригодишната самодейност поставя основите на устойчива тактика за поддържане и възстановяване на   тази   уникална   екосистема. Учените   са   уверени,   че   с   общите   усилия на институциите,   местните   общности   и   бизнеса   Чаирските   езера   могат   да   бъдат запазени. Съдбата на естествения феномен обаче зависи от непрекъснато наблюдаване и грижа, осведоменост и отговорност от всички нас. Чаирските езера са не просто
естествено благосъстояние – те са скъп запас, който би трябвало да опазим и предадем
недокоснат на идните генерации.

* публикация